Имало едно време един фермер, който живеел в отдалечено селце. Един денсе случило така, че единствената му крава е изчезнала от пасището. Търсейки кравата, фермерът срещнал един свой съсед, който го попитал къде отива. Когато отговорил, че кравата му се е загубила, съседът поклатил глава и казал:
- Лош късмет.
- Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и продължил. На хълмовете, отвъд обработваните ниви, той намерил кравата си да пасе до един прекрасен кон и когато я повел към дома си, конят тръгнал след нея.
На следващата сутрин съседът му наминал да види дали кравата се е намерила. Видял я да пасе редом с един хубав кон и попитал фермера какво се е случило. Фермерът обяснил, че конят последвал кравата до дома и съседът възкликнал:
- Какъв добър късмет!
- Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и продължил да си гледа работата.
На следващия ден синът на фермера се завърнал у дома си, след като се уволнил от армията. Той веднага се опитал да яхне хубавия кон, но бил хвърлен на земята и си счупил крака. Когато съседът минавал покрай тяхната къща на път за пазара и видял, че младежът седи на оградата с гипсиран крак, а бащата копае в градината, попитал какво се е случило. Когато му казали, поклатил глава.
- Имал си лош късмет - казал той.
- Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и продължил да копае.
На следващия ден армейската част, където служил младежът, се задала по пътя. През нощта била обявена война и те тръгнали да се бият. Когато се разбрало, че синът на фермера не може да се присъедини към тях, съседът се провикнал през оградата към нивата на фермера и му казал, че така поне няма вероятност да загуби сина си във войната.
- Това е добър късмет - извикал съседът.
- Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и продължил да оре.
Същата вечер фермерът и синът му седнали да вечерят, но след няколко хапки синът се задавил с една пилешка кост и умрял. На погребението съседът сложил ръка на рамото на бащата и казал тъжно:
- Лош късмет.
- Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът и поставил сноп цветя до ковчега.
..: По-късно същата седмица съседът дошъл да каже на фермера, че цялата част, където служил синът му, била избита.
- Поне беше при сина си, когато той умря. Това е късмет - казал съседът.
- Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже? -отвърнал фермерът, а съседът продължил към пазара.

Всяко събитие, което ни се случва е просто някаква промяна. Единствено ние самите украсяваме тази промяна с добри или лоши окраски, в зависимост от моментното си състояние, желания и нежелания. Да се запази неутрална позиция е най-удачния вариант, но повечето хора не са способни на това и кантара се люшка в някоя от двете посоки. И аз не мога да кажа дали това е добре или зле, но със сигурност, дори и така, се учим, макар и по-болезнено, какви сме и кое е ценното за нас.

но не е достатъчно да се поддържа някаква "неутрална позиция". някои издигат в култ безпристрастието всъщност, стремят се да са камъни, за да не чувстват.
лично аз смятам, че нещо трябва да се изживее, независимо дали е хубаво или лошо, а не да се потиска или изтласква навътре. изживяваш го и просто го забравяш и вече си безразличен, няма как да те върне назад, ако си го спомниш.
поздрави за тази хубава притча!