Прочетен: 1291 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 10.06.2008 23:50
Хората не взимат смешното насериозно. Също като да застреляш някого с револвер във формата на морско свинче, а убитият да не иска да се признае за мъртъв.
* * *
Във всяко бостанско плашило дремят страховити амбиции.
* * *
И за да се колебаеш, трябва да се решиш на това.
* * *
Има и такива, които достигат дълбини, за да пускат оттам въздушни мехурчета.
* * *
Не всички феникси, които възкръсват от пепелта,
признават миналото си.
* * *
Костенурката трябва да е толкова твърда, защото е толкова мека.
* * *
Имат ли идеали поне онези, които са ги отнели от другите?
* * *
Оръжието с две остриета е коварно - може да се окаже тъпо и от двете страни.
* * *
Голяма е силата на нищото. Нищо не можеш да му направиш!
* * *
Всяко зло за добро. Когато Икар и Дедал паднаха, станаха ангели и им пораснаха криле, за да си пърхат колкото им душа иска!
* * *
Масовото отглеждане на четирилистна детелина е вероятно полезно.
* * *
Не питай Бога за пътят към небето, защото ще ти посочи най-трудния.
* * *
Да бъдем хора поне дотогава, докато науката не открие, че сме нещо друго!
********************************************
Една много малка част от "Невчесани-те мисли" на Станислав Лец.
Когато бях малка, случайно попаднах на тази книга в библиотеката и се заех да преписвам тези, които ми харесаха и най-вече, които ми бяха смешни. Не успях да си я купя тогава, но това остана като копнеж. Преди няколко месеца случайно видях на щанда за книги точно нея. Учудващо е колко мило ми стана, че ще имам възможността да я взема в ръце и да прочета всички афоризми в нея, седнала във фотьойла вкъщи. Оказа се, че онези - смешните, които бях чела толкова отдавна, звучат по съвсем различен начин. Всеки път, когато ги прочитам, се учудвам как откривам по нещо ново, макар и не смешно, в тях... и в себе си.