Заглавието май се получи малко двусмислено, но съдържанието ще бъде достатъчно ясно. :)

Историята започва докато обикалях едно прекрасно градче, известно на всички с името Трявна. 
Не знаех, че тук се намира една от най-старите църкви в България, носеща името "Св. Архангел Михаил". 



Според историците, основите й са положени в далечния 12 век, когато Асен и Петър постигат победа срещу византийския император. Точно срещу църквата е и един от символите на Трявна - часовниковата кула. 



Малко по-нататък, докато вървях по калдъръмените улици попаднах на тази гледка.



"Подсладете си живота! Глезенки от бабино време" приканваше надписът, на което нямаше как да устоя. В това магазинче открих едно от най-вкусните неща, които съм опитвала някога - т.нар. пестил или сладкиш от сушени сливи. Предполагам, че се прави като се пресоват сушените сливи и се оформя на блокчета, които се режат и опаковат. Хем е сладко, хем е леко тръпчиво от сливите.
Освен това продаваха и мармалад, който се режеше като кашкавал - невероятно гъст и ароматен и естествено - невероятно вкусен.

На това място за първи път видях и 

Специалният пясък е кристален и се нагрява до 180 градуса от плочата, в която се намира. Не съм сигурна доколко е икономично, но поне изглежда оригинално. Могат да се правят до 8 кафета наведнъж.

Разходката ми продължи и попаднах на един магазин за дърворезби. Тук добавих нова дума в речника си  - проскинетарий, което представлява иконостас за параклис. Ето това красиво нещо представлява проскинетарий.

На централно място в магазина беше разположен ръчно изработен стол.
Заслушах се в обясненията,които майсторът на стола разказваше на двама посетители. Не бих могла да ги повторя, но ми направи изключително голямо впечатление как всеки детайл от стола е взет от българската история и вярвания. 





Столът е изработен в чест на бог Тангра, в задната му част - облегалката е направена като крила, които изобразяват слизането на бога от небето. Майсторът на стола обясняваше с подробности всеки елемент от стола с какво е свързан - като например тази "възглавничка" на облегалката.Едно време българите са носили нещо подобно, но естествено по-голямо, което им е служело като постелка при дългите пътувания с коне. Знам, че звучи малко смешно, затова препоръчвам да отидете на място и да чуете историята от самия майстор.

Не по-малко интересна е историята на тази гега.



Тя не се продава, а стои като символ на умението на сина на майстор Дарин. Направена е от момчето, когато той е бил 8 клас, без никаква чужда помощ. За изработката й, бащата е пратил сина при овчари, за да може да научи за какво всъщност се използва гегата и да вложи това в майсторската изработка. Историята е най-добре да бъде чута директно от източника, но ще спомена някои интересни подробности. Краят на гегата е направен по такъв начин, че да може да се захващат глезените на овцете и да се задържат без проблем. Височината й е достатъчно голяма, за да може да се забие в земята, да предложи достатъчно стабилност и да се закачи на нея ямурлукът на овчаря. Разположените на нея орнаменти символизират спиралата на ДНК. Въобще, както и при стола, в една обикновена гега са вложени толкова много елементи, че наистина само един добър майстор би могъл да направи такова нещо. Не само да измайстори нещо практично, но и да вложи част от своите възгледи и от възгледите на предците си, и същевременно да създаде нещо красиво и оригинално.
По късно разбрах, че майстор Дарин притежава титлата "Уста". От едно време - известно ви е за Уста Кольо Фичето. Винаги съм се чудила защо така са го наричали и ми изглеждаше по-скоро като прякор. Но се оказва, че това е титла. Титла на баш-майстор :). А майстор Дарин вече два пъти е печелил тази титла. Организира се състезание между двама или повече майстори за изработката на нещо определено и след това се оценява от жури направеното. Спечелилият взима титлата. Предполагам, че има и още подобности при избора и създаването на творбите като елементи, символи, сложност и т.н., но за съжаление не успях да намеря повече информация. А си мисля, че би било прекрасно да има и такива новини по телевизията. 
Първото съревнование е било за изработката на порта. Снимки на портата няма в интернет, но има в самото магазинче. Наистина е впечатляваща - признавам си, че съвсем не отговори на първоначалните ми очаквания, но може би точно това е майсторлъкът - да предложи нов творчески подход, който комбинира старото и съвременното.
Второто съревнования е било за изработка на резбован таван. Трима майстори за участвали за създаването на таван за Калинчевата къща, която се намира на десетина метра от магазинчето. Нямам снимки, защото не успях да стигна до там. Но следващият път определено ще отделя време специално за това. И приканвам всички, които имат възможност, да посетят Трявна и да видят и чуят за майсторлъка на един съвременен майстор. 
Няма как да не ми стане топло на душата, като видя, че има хора, които творят толкова красиви неща с толкова много любов.