Не ходете да гледате мач на живо в спортната зала във Варна, ако
- Не обичате тълпите! - Залата бе пълна и на двата мача, но на вторият просто се пръскаше по шевовете. Доколкото разбрах, били са с над 1000 души отгоре, които бяха запълнили всички входове. Хората по стълбите бяха насядали на всяко свободно място и за промъкването между тях се нуждаех от всяка доза равновесие, която можех да намеря, балансирайки и размахвайки с две ръце. Поради тази причина единственото място за гледане беше най-отгоре в залата, над последните места, където обаче беше толкова горещо, че се изпотих поне 100 пъти и ръката ми се откачи от махането на едни листове, които имах в чантата, предназначени да ме охладят поне малко и които в крайна сметка заприличаха на парцал. Та в тази връзка:
- Не искате да отслабнете! -  Не ходете най-отгоре в залата, освен в случаите, които имате да губите излишни килограми - климатиците не достигат до този район, най-вероятно поради архитектурата на сградата, и там е жега на килограм! Парната баня ряпа да яде! Сауната също! Бих препоръчала или допълнително да се направи вентилация там или просто да не се пускат повече хора от наличните седящи места. Второто обаче е много малко вероятно :)...
- Не искате да останете без глас и слух ! - Публиката в залата е толкова ентусиазирана и емоционалнална, че те зарежда с много енергия да викаш при успешен удар, да крещиш от яд при грешки... И ако си толкова гаден... да освиркваш при начален удар на противниковия отбор... Нещо, което не считам, че е нужно, но както се изрази DJ Теди Джорджо - в този случай публиката е "седмият играч", защото вкарва в употреба всякакви духови и тракащи инструменти, за да смути и обърка чуждия играч. 



- Не искате да ви заболят дланите! - Не можеш да останеш безучастен, когато нашите правят невероятни попадения или устояват на атаката на американците (в конкретния случай). Освен гласът, участие в поздравленията влизат и ръцете. Ръкоплясканията бяха основния инструмент за приветствие от моя страна, когато се кефех максимално на това, което виждах.
- Не искате да научите нови изрази! - големите ентусиасти и любители на волейбола се вживяват толкова много в играта, че понякога проявяват изключително творчество в коментарите си към играта, които изразяват непосредствено и много силно. Седящият пред мен човек на няколко пъти повтаряше към американците: "Свалете си памперсите!" и изкарваше толкова невероятни гърлени звуци от гръдния си кош при нечестно отсъждане от страна на съдията, че се чудех дали няма някакво родство с някое четирикрако същество с грива.



- Искате да гледате повторения! - Съжалявам, драги зрители, но в залата повторения няма! Което води до моменти на пълно недоумение и чудене, а понякога и до несправедливо освиркване на съдията от страна на цялата публика, която е зяпала в играчите, а не в топката. Продължавам например да се чудя дали последната точка в последния гейм в последния мач ни бе подарена от съдията или наистина я бихме в полето на американците. Доколкото разбрах май не са дали повторение на точно този момент. Аз видях, че беше вътре, но човека до мен каза, че според него била отвън... 



- Не искате да се разсейвате! - Гледането на волейболен мач на живо е нещо съвсем различно от това пред телевизора ,особено ако е в Спортната зала във Варна. Била съм на мач и  в софийската зала Фестивална, но там си беше спокойно и сдържано, макар че входът беше свободен. А във Варна, въпреки че билета бе 8 лева, залата бе пълна и хората бяха почти толкова достойни за внимание, колкото и играчите на полето. Вълната от ентусиазъм и радост те разсейва толкова много, че понякога пропускаш какво става на игрището от емоциите на хората покрай теб. Ставаш част от една изключително топла и благодарна към играчите публика.



- Не искате да се почувствате като джудже! - Освен ако не си поне 200 см, няма шанс да пропуснеш да изпиташ удивително некомфортното усещане да застанеш до един от играчите на нашия волейболен отбор и да установиш, че дори не стигаш до раменете му. Или пък да сравниш уж по-големият си номер обувки, които носиш, с неговия и да не си кажеш, че явно критериите ти за малко-голямо трябва да претърпят промяна... 



Благодарната съм на Евгени Иванов и Христо Цветанов, които останаха след първия мач да удовлетворят манията на феновете да получават автографи да се снимат с тях, макар и уморени от петгеймовия мач. Доставих си удоволствието и аз  да се снимам с тях, но тези снимки ще си останат за моята лична колекция ;).





С това май преключих с препоръките. Наистина много се радвам, че имах възможността да присъствам на двама мача. Освен, че съм щастлива, че бихме и двата пъти, с известно колебание в играта, което ни е присъщо и което много ми се иска да можем да оправим някакси, съм във възторг от залата и публиката, която максимално се раздаде. Добавям и още малко снимки от първия мач и пожелавам на всички фенове на волейбола да отидат при първа възможност във варнеската зала да гледат мач на живо.

Фенките


Мажоретките


Някои играчи изглеждаха наистина изморени


Треньорският екип, подреден като аптекарски шишета


Американците, които не спряха през голяма част от мача да искат едва ли не да се оближе полето от момчета с кърпите


И снимка от краят на мача