Не е лесно да започнеш разказа си за тази страна. Множеството впечатления се надпреварват да бъдат казани и се получава един обръкан калейдоскоп, който малко трудно се подрежда в последователен ред. 

Бях учудена от сравнително малкия брой чужденци не-азиатци, на които се натъкнах в разходите си из града. Очаквах доста повече, предвид факта, че Токио е сред топ-дестинации, поне в световните класации. За сметка на това бях компенсирана от изключителното разнообразие от стилове в облеклото и външния вид най-вече на младежите, които не знам дали подражават на някого или всъщност са тези, които полагат основите на подражанието :). Коси в различни нюанси, причудливи прически, съчетание от нетипични дрехи - японците много обичат да експериментирант с цветовете. 





Носят се и традиционните облекла, наречени юката - по-леки и удобни от кимоно и съответно по-подходящи за топлото време.





Изключително любезни и услужливи са към чужденците, а дори и към съграждани. Една японка  поради невъзможността да ми обясни къде спира автобуса, който търсех, ме поведе с нея и ме заведе точно на спирката и ми показа с ръце. И всичко това с една хубава усмивка. 
Никой не зяпа. Дори и като чужденец там, много трудно можеш да видиш някой да те заглежда, защото отместват очи на втората секунда, когато се обърнеш към тях.  Е, все пак в наръчника, който имах, пишеше, че гледането очи в очи се считало за много нелюбезно отношение в Япония, обратно на общоприетото при нас като един вид доверие и отвореност. 

Що се отнася до децата - при тях това правило още не се е вкоренило, защото те обичат да зяпат чужденци. До момента, в който не решиш да си взаимодействаш по някакъв начин с тях - малките хлапета ги е ужасно страх и се гушат в майките си когато решиш да се снимаш с тях. Дори, заради това си желание, успях да разплача едно момиченце, от което се почувствах като някое чудовище... Обслужването в магазините и заведенията е едно такова ... удобно, предразполагащо..., все едно са готови да направят всичко за теб. Не ти се иска да им правиш напук, защото ги безпокоиш с присъствието си, както в много случаи по нашите ширини, защото виждаш срещу себе си едно нормално отношение, макар и леко граничещо с рабополебие.Замислям се дали това се учи или е вродено като качество... И как една усмивка и любезно отношение може да те накара най-малкото в знак на благодарност да решиш да си купиш нещо, защото ти е приятно да си на това място. Не отричам, че попадах и на продавачки от механичния тип - най-вече в супермаркетите, които явно уморени изреждаха с равен глас репертоара си от очакваната сума и поздрава за довиждане. Но дори и тогава просто усещаш, че нямат нещо против теб, а просто са изморени...Не искам да споменавам за отношението на обслужващия персонал в хотела, където бях, защото там вече наистина беше прекалено...любезно :). Камериерките те поздравяват всеки път, когато минеш покрай тях, извиняват ти се по десет пъти, когато трябва да почистят стаята, а ти си в нея, след като я почистят пак ти се извиняват и кланят. Предупреждават се със специални табелки, че ще почистват прозорците отвън!, за да си наясно, ако някои странен човек провисне пред погледа ти, придружено с много извинения и поклони отново...Чак ти става неудобно - все пак и те са хора - едно извинение ми стига. 
Японците не говорят много добре английски, но въпреки това те разбират... в повечето случаи. През целият ми престой там не ми се наложи да прибегна до разговорника, който бях взела за всеки случай. Дори и при посещенията в заведенията - японците са измислили страхотен начин, особено за чужденци, как да си поръчваш ядене. На повече места има пластмасови макети на повече ястия, които се предлагат, разположени на входа и всички те са изключително подобни на истинско ядене - огладняваш само от вида им! Имат си цени и номерче, което използваш при поръчката. Няма обърквания и чудения това какво е. В менютата им също всичко е придружено с много картинки!



Имат някакви много странни малки заведения за хранене, в които си плащаш на машина и бележката я носиш директно на готвача. Тоест през него не минават никакви пари, всичко става през автомат с надписани бутони. Като този:

Какво още ми направи впечатление - на почти всяко по-голямо кръстовище, както и във всеки парк или градина има табло с карта и мястото, на което се намираш в момента. В някои случаи пише само на японски, в други има и английски надписи. Но наистина се набива на очи, защото в случаите, когато бях на ръба на объркването, че съм се загубила, се озовавах пред подобно табло, което бързо ме ориентираше за правилната посока.
Единственото място за най-голяма вероятност за объркване беше метрото. И не толкова влаковете, колкото спирките и коридорите, които ги свързват. Но дори и там има толкова много указания с табели на английски за различните изходи и накъде водят те, че ... понякога май се объркваш повече. Но във всяка спирка имаш и отново...карта на цялата подземна област с всички входове, изходи, магазини и т.н., че отново няма как да се загубиш. Да се объркаш - да, но да се загубиш - не. Знам, че японците са прочути с точността си, но и на тях им се случва да имат пропуски понякога - влакчетата в метрото търпяха известни закъснения - от минута-две максимум и това провокираше извинение от страна на водача, който го обявяваше по микрофона в целия влак. Потвърждавам и аз правилото - в метрото японците правят три неща (подредени в реда от най-често към по-рядко) :
    -спят - прави, седнали, опряни на нещо или някого
    -пишат нещо на мобилните си телефони с усърдие, на което би им завидяла и професионална машинопистка -четат книга или вестник

Забравих да спомена редът. Първо - на летището. Освен, че те посрещат, има специални хора, които те упътват къде да вървиш и къде да застанеш. Един човек стои пред гишетата за проверка и разпределя хората от опашката към кое гише да се насочат. Второ - на улицата. При заградена улица, при подземен паркинг, при строителни работи - има някакви хора, които стоят и или спират коли, или спират хора, за да контролират трафика. На местата, където се образуват опашки - като гишета за карти, информация и др.подобни - винаги има разграфени или заградени коридори за нареждане. При излизането си от летището на спирката пред сградата забелязах на тротоара специално направено под формата на буквата Г разпределение на плочките. Целта стана ясна малко след като реших да чакам. Има специални хора на спирката, които ти поемат багажа, слагат му лепенки и те поставят в началото на горната черта на Г-то, а хората след теб се нареждат по вертикалната черта на Г-то. Същото го има и на перона на влаковете. И рейсовете, и влаковете спират така че горната черта на Г-то да е точно срещу вратата. Ама точно :)! 



Прочутите кръстовища, където хората пресичат и по диагонал. В първия момент си мислиш, че е малко неудобно за автомобилите, но като видиш тълпите от пешеходци, чакащи светофарите веднага ти става ясно, че май точно така трябва да е, заради количеството хора, които се събират. Все пак 12 млн души са в Токио, трябва да се оптимизира трафика някакси ...! :)




И за десерт оставям едни прекрасни лакомства, които успях да снимам в един магазин, преди да ме забележат и да ми кажат, че е забранено.



Следва -> 2

razlichen simpatichen sviat!
Pozdrav za tova!

Поздрави!

но не разбрах какво иска да каже авторът.

Авторката предава какво е видяла в Япония с очите на туриста. Тези които са били там ще я разберат, а на тези които не са били им пожелавам да имат шанса да отидат.

а анонимният и диша във врата.

Blagodarq ti ,che ni razkaza za tazi dalechna i nepoznata strana.Samo v mechtite si moga da byda tam. Za komentara na bale moga da kaja:zavistta porajda zloba.

Мерси за коментарите!
Ще се постарая при следващите постинги да бъда по-разбираема ;).